fbpx
Архивна снимка към Несебър

Ако Несебър беше Помпей

Морето тихо шумолеше покрай босите брегове на Несебър. Улиците на малкия град бяха напълно тихи, безлюдни. Всички сергии бяха изчезнали, всички капаци на прозорците бяха затворени, и всички порти—залостени. Всяка къща беше покорно навела покрив, смълчана сред обедната омара. Слънцето се беше издигнало високо в августовото небе и безбройните му лъчи, подобни на златни копия танцуваха танца на завоевателя—в този момент то беше единственият властелин над града!

Пред нас се открива случай да видим Несебър по уникален начин, какъвто няма да намерим никъде другаде, освен в този сън:

Несе­бър никога не е спо­койно място. Този малък полу­ос­т­ров вся­кога е завла­дян от посе­ти­тели. Той се е пре­вър­нал в турис­ти­ческа джун­гла: нався­къде са се появили сергии, хла­дил­ници за сла­до­лед, мага­зини за сребро. Ако се раз­хо­дим когато и да било, тук винаги бучи натрап­чив визу­а­лен „шум“, който пречи да „чуем“ гла­со­вете на ста­рите къщи и камен­ните църкви.

Обаче, сега Несе­бър е замлък­нал подобно на Помпей: напомня на призра­чен кораб изгу­бен някъде в морето. Ули­ците му се раз­ли­ват във всички посоки и при­ли­чат на корита на отдавна пре­съх­нали реки. От двете им страни се изпра­вят къщите на бога­тите чер­но­мор­ски тър­говци. Камен­ните дувари на при­зем­ните им етажи се под­реж­дат един до други и се сливат в една обща без­лична стена от двете страни на тро­то­а­рите. Хам­ба­рите със зърно, които се поме­ща­ват зад тях, както и суше­ните риби, лод­ките, греб­лата, фене­рите и рибар­с­ките мрежи сега стоят непот­ребни, скрити от погледа, заклю­чени. Гор­ните етажи, типично ушити с дър­вени дъски, се над­да­ват над ули­ците и като че ли се опит­ват да се пре­сег­нат едни към други, за да се скрият от жес­то­ките копия на слън­цето, както прави стадо овце по пладне.

На където и да тръг­нем, всички посоки си приличат—станали са еднакви! И тихия шум от мор­с­ките вълни—и той е моно­то­нен.

На този едно­об­ра­зен фон един­с­т­вено правят раз­лика камен­ните сред­но­ве­ковни несе­бър­ски църкви. Обик­но­вено тях­ното при­със­т­вие е приглу­шено, но сега, когато в Несе­бър няма никого, те изпък­ват с цялото си раз­но­об­ра­зие и живо­писна енер­гия.

Архивна снимка към Несебър

Благородници в тълпата

Заели са стра­те­ги­чески места из града: нами­раме ги по пло­ща­дите, кръс­то­ви­щата и крайб­реж­ните алеи. Те са като архи­тек­турни оазиси сред пус­тиня от нагрети кал­дъ­ръми, сиви дувари, и обру­шени от соле­ните морски вет­рове дър­вени дъски. Изглеж­дат нере­ално, като миражи от изгу­бен свят. Несе­бър­с­ките църкви, и тук-там някоя смо­ки­нова гра­дина, са един­с­т­ве­ното което ожи­вява пей­зажа, задържа погледа и прави оби­кол­ката при­чуд­лива.

Според една древна легенда, имало е време, когато в Несе­бър са същес­т­ву­вали 40 църкви и 10 манас­тира! Тази исто­рия изглежда подоз­ри­телно укра­сена, но когато си дадем сметка колко е при­тес­нена всъщ­ност тери­то­ри­ята на древна Месем­б­рия, и преброим колко сред­но­ве­ковни църкви и сега има, ще си кажем, по фило­соф­ски, че във всяка легенда има нещо вярно.

Голям брой хра­мове се срещат в много сред­но­ве­ковни гра­дове, обаче в Несе­бър исто­ри­чес­ките съби­тия са се ока­зали по-бла­гос­к­лонни. Тези памет­ници на кул­ту­рата са достиг­нали до нас със запа­зени цели стени, а по някога и цял покрив.

Несе­бър­с­ките църкви не изпък­ват със своята голе­мина (по раз­мери са срав­ними със окол­ните сгради). Нито пък изпък­ват със своята форма (тя обик­но­вено е най-проста: издъл­жен пра­во­ъ­гъл­ник). Това което ги отли­чава е тях­ната нео­би­чайна фасадна украса. Тя е подобна на знатна дреха, с която несе­бър­с­ките църкви се загръ­щат като тър­нов­ски бла­го­род­ници. Тя е ярка, сложна, с много детайли, полих­ромна.

Св. Йоан Кръс­ти­тел Х век. 

Св. Стефан или т.н. Новата Мит­ро­по­лия ХІ-ХІІІ век. 

Живописният стил

Тази одежда е „изтъ­кана“ от мно­жес­тво архи­тек­турни еле­менти: арки, кон­золи, колони, фрон­тони, слепи ниши, зъб­чати кор­низи. Те никога не напус­кат плос­костта на сте­ната, ами дейс­т­ват само като релеф, като една гра­па­вина, по която цял ден се гонят сенки. Въз­дейс­т­ват с естес­т­ве­ните цве­тове на самите мате­ри­али от които са напра­вени: бял камък, чер­вена тухла, бежов варо­вик. Покрай тях пре­ми­на­ват фри­зове от гле­джо­сани кера­мични лалета, панички и розетки, които правят впе­чат­ле­ни­ето за вечно неу­вях­ващи венци от каменни цветя.

Укра­сата е сте­пе­ну­вана по висо­чина: от долу нагоре тя става все по-богата и се раз­гръща във все по-сложни ком­по­зи­ции. Увлича погледа към небето, където дебне плам­тя­щото слънце и раз­вър­зва въоб­ра­же­ни­ето.

Сред­но­ве­ков­ният майс­тор се е опитал да съз­даде реал­ност извън плос­костта на стената—всички архи­тек­турни еле­менти вгра­дени в фаса­дите съз­да­ват образа на град, те са  открад­нат поглед към небес­ното цар­с­тво, към небес­ният Йеру­са­лим. 

Св. архан­гели Михаил и Гав­раил  XIII век. 

Хистос Пан­ток­ра­тор (Все­дър­жа­тел)  ХІІІ-ХІV век. 

2

Петър Петров – автор

Старият град на Несебър е сред любимите ми забележителности в страната. Харесвам го заради комбинация от географско чудо и вековна история. Обаче, често пъти страдам, защото неговият уникален характер се губи сред безбройните търговските обекти и постоянните върволици от посетители. В обикновен ден, Несебър с нищо не се отличава от всеки друг курорт по Черноморието. Ето защо, в тази статия се опитах, да си го представя в някакъв НЕобикновен ден. Как би изглеждал малкият полуостров в противоположната крайност? Да няма никого, да бъде безлюден град, да се зове “Българският Помпей”.

Подкрепете ме

Благодарност за: Gábor Orbán и Neda Starkl

Запиши са за имейл бюлетин

• Не пропускай следващата страхотна статия !
• Новини около Невидимата КРЕПОСТ
• Бонус материали !

A bird holding an envelope

👋 Здравейте,
Аз съм Петър Петров, създателят на сайта Невидима КРЕПОСТ. Тук публикувам авторски статии 📝 за паметниците на кул­турата и забележител­ните места.

Искам да Ви покажа вълнуващи неща,
там където не сте и предполагали,
че може да има нещо вълнуващо !

Намирам историите, за които разказвам в тъмните и позабра­вени мини ⚒ на кул­турното наследство.

Там, те представляват нешлифовани диа­манти 💠, които аз внимателно ще подбера, ще ги отделя от ненужния мате­риал, ако е необхо­димо дори ще ги взривя 💥, а после ще ги оформя и полирам, за да Ви покажа тяхната скрита ценност💍.

Последвайте Невидимата КРЕПОСТ в социалните мрежи; не пропускайте след­ващите невероятни статии:

Support

Подкрепете работата ми да популяризирам културното наследс­тво с еднократно или повтарящо се дарение в Buy me a coffee 👍
A bird holding an envelope

Запиши са за имейл бюлетин

Не пропускай следващата страхотна статия !

Тази статия е изписана с шрифт на кирилицата, създадена в синхрон с българските традиции в типографията.

Стенописна украса в копола с изписани прозорци в бароков стил

Прозорците на Старата Джамия

Музеят на рели­ги­ите в Стара Загора е няко­гашна джамия, пост­ро­ена върху руи­ните на църква, където преди това е имало римски храм на тра­кийс­кия конник.

5

Quiz

Све­тов­ното наслед­сво на ЮНЕСКО в Бъл­га­рия

3
A bird holding an envelope

Запиши са за
имейл бюлетин

Не пропускай следващата страхотна статия !

Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Чрез посещението на сайта Вие се съгласявате "бисквитките" да бъдат използвани за изготвяне на анализи, персонализиране на съдържанието, и реклама. / This website uses cookies. By using this site you agree to the use of cookies for analytics, personalized content, and ads.