fbpx
Стенописна украса в купола с изписани прозорци в бароков стил.

Прозорците на Старата Джамия

Старата джамия на Стара Загора, още преди да ни впечатли с изписаните си прозорци и оптически измами, самата тя се явява като метафоричен “прозорец”, през който можем за погледнем, назад в миналото на града на правите улици.

Старата джамия е птицата феникс

През месец юли 1877 г., в раз­гара на Руско-тур­с­ката Осво­бо­ди­телна война, след трид­невни боеве за Ески Загра (днешна Стара Загора), рус­ките войски и бъл­гар­с­ките опъл­ченци се изтег­лят към Шип­чен­с­кия проход, а чер­кез­кият баши­бо­зук нахлува в града и го опо­жа­рява без­ми­лос­тно. Целият град бил напълно раз­ру­шен; сред пушека и пепе­ли­щето оце­лява само една сграда, очер­нена от сажди. Това била ста­рата джамия, извес­тна като джа­ми­ята на Хамза бей.

Вед­нага след вой­ната започ­нало въз­ста­но­вя­ва­нето на града, вече под новото име Стара Загора. Скоро пристиг­нал австро-унгар­с­кия архи­тект Лубор Байер, нато­ва­рен със спе­ци­ал­ната зада­чата да изра­боти нов гра­до­ус­т­ройс­т­вен план. Тъй като е тряб­вало да работи на прак­тика на “гола поляна”, на празен терен, той пред­ло­жил пла­но­мерна мрежа от улици, които се пре­си­чат под прави ъгли. Поста­вил ста­рата джамия (един­с­т­ве­ната запа­зена масивна пост­ройка) в цен­търа на своя план и под­рав­нил ули­ците успо­редно на ней­ните стени. Така тя се пре­вър­нала в сим­во­ли­чен мост между стария и новия град, и задала направ­ле­ни­ята, по които се движим и до сега.

Днес, Стара Загора се гордее с пра­вите си улици и често е нари­чана “бъл­гар­с­кият Ню Йорк”. Джа­ми­ята на Хамза бей про­дъл­жава да стои на мяс­тото си в цен­търа на града. Наре­дена е по глав­ната пеше­ходна улица, до уни­вер­сал­ния мага­зин, срещу бившия Син­ди­ка­лен Дом. Хората я знаят като Ста­рата джамия на Стара Загора, или Ески джами на Ески Загра. Фаса­дата й е топла, живо­писна, раз­но­об­ра­зява образа на съв­ре­мен­ния град със ста­ров­рем­с­кия си градеж от камъни и тухли, а от време на време, купо­лът й грейва със среб­рист отбля­сък.

Джамията в Стара Загора отвън

Каме­нен надпис над глав­ния вход, съоб­щава, че годи­ната на изграж­дане на джа­ми­ята е 811-та по Хиджра. Хиджра е ислям­с­кият кален­дар, при който летоб­ро­е­нето започва от 622 г. (когато про­ро­кът е про­го­нен от от гр. Мекка и се пре­мес­тва в гр. Медина). Това е лунен кален­дар и може да се пресметне, че 811 година по Хиджра се рав­нява на 1408 г., което са едва 12 години след пада­нето на Вто­рото Бъл­гар­ско Цар­с­тво под Осман­ска власт (1396 г.)

Отвън джа­ми­ята не изглежда осо­бено голяма, но щом посе­ти­те­лят пре­мине през откри­тият портик и влезе в молит­ве­ния салон, извед­нъж бива завла­дян от усе­ща­нето, че джа­ми­ята се е уго­ле­мила, най-малко два пъти! Това е веро­ятно опти­чески ефект, който съз­дава огром­ният купол, раз­пъ­нат над молит­ве­ния салон. Той не стъпва върху никакви меж­динни под­пори, а се носи от осем арки, под­да­ващи се леко от сте­ните на джа­ми­ята, като четири от тях “преска­чат” ъглите на салона.

Прост­ран­с­т­вото долу, на нивото на погледа е уютно, с мащаба на човека, ала прост­ран­с­т­вото, горе, във виси­ните на купола изглежда като друг свят, който същес­т­вува в няка­къв уго­ле­мен, аст­ро­но­ми­чески мащаб.

Общ изглед от молитвения салон

В молит­ве­ния салон се нами­рат два неот­менни еле­мента на всяка джамия. Това е Михраб (ниша в сте­ната, която указва посо­ката към Мекка, накъ­дето се отправя моха­ме­дан­с­ката молитва) и Минбар (дър­вена стълба в дясно но мих­раба, откъ­дето се про­из­на­сят про­по­веди).

Бароковата Украса

В 19 век избух­нал пожар и повре­дил джа­ми­ята на Хамза бей! Но всяко зло за добро. Това се ока­зало чудесна въз­мож­ност джа­ми­ята да бъде въз­ста­но­вена, обаче не в пре­диш­ния сред­но­ве­ко­вен вид, а в новият, бързо наби­ращ попу­ляр­ност артис­ти­чен стил на барока! А баро­ко­вата украса е всичко друго, освен скучна, спо­койс­т­вие при нея няма! И така, джа­ми­ята на Хамза бей се про­ме­нила. По сте­ните й се раз­гър­нала богата изоб­ра­зи­телна програма със сложни от по-сложни украси, с цве­тове кон­т­рас­тни и ъгли овални.   

Моя рисунка на стенописите покрай прозорците, направена с молив

© Илюс­т­ра­ция, Петър Петров

Баро­ко­вата украса може да се наблю­дава по много еле­менти, но тя е най-харак­терна при про­зор­ците под купола. Покрай тях са изри­су­вани архи­тек­турни детайли с без­б­рой орна­менти: колони, капи­тели, златни ленти, трофеи, пера, грозде и раз­бира се цветя, цветя, цветя с под­ви­ващи се вен­че­лист­чета. 

Раз­гле­дан в рели­ги­о­зен смисъл, про­зо­ре­цът е изглед към кра­со­тата на райс­ките гра­дини. Те са пред­ста­вени един път гра­фично от сте­но­пи­сите и втори път осе­за­емо чрез свет­лина, все едно идваща от там, за да изпълни молит­ве­ния салон. Тя пре­ми­нава през изящ­ните метални решетки на про­зор­ците, фил­т­ри­рана през фор­мата на цъф­тящи лалета, фон­тани и гео­мет­рични пана!

Ако преброим про­зор­ците отвън, те са 10, но ако ги преброим отвътре, те са 20! Худож­ни­кът си е послу­жил с хит­рост, за да удвои техния брой. Създал е опти­ческа измама: между всеки два истин­ски про­зо­реца е изпи­сал по още един в същата голе­мина и със същата украса. А това е било важно, защото в тур­с­ката архи­тек­тура про­зо­ре­цът е символ на престиж и богат­с­тво (да си спом­ним ли “Изво­рът на бело­но­гата” където тур­с­кият везир кан­дар­дисва момата Гер­гана да тръгне с него, като й обе­щава сараи с “300 про­зорци джам­лии”).

Близък изглед към редицата на бароковите прозорци

Уста­но­вено е, че при пост­ро­я­ва­нето на джа­ми­ята, про­зор­ците са били кръгли. При рекон­с­т­рук­ци­ята в 19 век обаче, за да при­до­бият по-баро­ков вид, те са раз­ши­рени в дол­ната и гор­ната си част и са препра­вени на овални. Кръгли про­зорци, са запа­зени при джа­ми­ята в Ямбол. Такива ще да са били и в Стара Загора.

Декоративно пано в зенита на купола изобразяващо седемте нива на рая в исляма

В зенита на купола се раз­гръща кон­цен­т­рична ком­по­зи­ция от цветя, които все едно се въртят около един център. Укра­сите на про­зор­ците след­ват кри­ви­ната на купола и изглежда, че се покла­нят към същия център и учас­т­ват в няка­къв мис­ти­чен танц. Тук, по всяка веро­ят­ност е тър­сена илюзия, вдъх­но­вена от мно­жес­т­вото тек­с­тове в Корана, отна­сящи се до аст­ро­но­ми­чес­кия ред, небес­ните све­тила, и седемте нива на рая.

Прозорец към историята

Про­зо­ре­цът е гра­ница, онази плос­кост, докъ­дето свър­шва позна­тият ни свят, и от където можем да поглед­нем света отвъд.

Най-голя­мата изне­нада в джа­ми­ята всъщ­ност се раз­крива под нейния под. Зна­чи­телна част от него е огра­дена и раз­ко­пана, и е пре­вър­ната в голям архе­о­ло­ги­чески изкоп! В него се вижда какво е било на това място, векове преди да същес­т­вува мюсюл­ман­с­кия молит­вен дом, а също и окол­ния града. А какво е било?

Близък изглед към археологическите структури под пода на молитвения салон

Същес­т­вува легенда, според която джа­ми­ята е била пост­ро­ена от майс­тори хрис­ти­яни, които вместо да ори­ен­ти­рат стро­ежа към Мекка, са го завър­тели на изток, както се строи църква. Доста­тъчно е обаче да поглед­нем накъде сочи мих­раб­ната ниша (към Мекка) и на къде сочи апси­дата на цър­к­вата в изкопа (на изток), за да се убедим, че двете посоки не съв­па­дат и леген­дата не е вярна. Обаче друга легенда звучи по-дос­то­верна, че майс­тори хрис­ти­яни са изпи­сали баро­ко­вите сте­но­писи и са оста­вили тайни знаци (питайте в джа­ми­ята и ще ви ги пока­жат).

Изглежда че това място е било рели­ги­озно сре­дище още от най-дъл­бока древ­ност. Про­дъл­жи­лите над 10 години раз­копки в молит­ве­ния салон раз­ри­ват останки от раз­лични рели­ги­озни сис­теми, насло­жени едни върху други.

В кон­ту­рите на джа­ми­ята са наме­рени руи­ните на малка, полув­ко­пана в земята църква. Тя е същес­т­ву­вала в 10 век, а окол­ното поле е била хрис­ти­ян­ско гро­бище близо до кре­пос­т­ните стени на сред­но­ве­ков­ния град Берое. На същото място, под цър­к­вата пре­ми­на­ват на косо осно­вите на римски храм, посве­тен на Тра­кийс­кият конник. А под него са открити кул­тови ями и огнища от далеч­ната ран­но­же­лязна епоха (9 век пр. Хр.). Открити са някои находки, които могат да бъдат видени в Реги­о­на­лен Исто­ри­чески Музей  на Стара Загора. Сред тях е капи­тел с издя­лан крилат грифон, който е укра­ся­вал една от коло­ните при входа на цър­к­вата; релефни плочки с Тра­кийс­кия конник; и пра­ис­то­ри­ческа кера­мика.

Подобно унас­ле­дя­ване на едно и също място от раз­лични рели­гии се среща често. Обаче, рядко може да се наблю­дава тол­кова нагледно! Ето защо, в пре­но­сен смисъл, подът на джа­ми­ята също е “про­зо­рец”, открех­нат към исто­ри­ята.

***

През 2013 г., джа­ми­ята на Хамза бей отвори врати, след про­дъл­жила 26 години рес­тав­ра­ция, като един­с­т­ве­ният по рода си у нас музей на рели­ги­ите. Посе­тете я, за да над­ник­нете прези ней­ните про­зорци: били те истин­ски, изри­су­вани, и такива с гледка към древ­ността.

5

Петър Петров – автор

Стара Загора е родният ми град. Въпреки това, дълго време не знаех абсолютно нищо за Ески джамия, приемах я просто като някаква стара сграда. А тя се оказа много интересна! Като археологически музей (in situ), но и като въздействие на пространството. А пък през погледа на историята на архитектурата, тя е един от най-ранните успешни примери за голяма еднокупулна джамия. Препоръчвам на всеки старозагорец да я посети, както и на всеки гост на града. Отнема и по-малко време отколкото посещение на Историческия музей или на Неолитните жилища.

Подкрепете ме

Тагове

Запиши са за имейл бюлетин

• Не пропускай следващата страхотна статия !
• Новини около Невидимата КРЕПОСТ
• Бонус материали !

A bird holding an envelope

👋 Здравейте,
Аз съм Петър Петров, създателят на сайта Невидима КРЕПОСТ. Тук публикувам авторски статии 📝 за паметниците на кул­турата и забележител­ните места.

Искам да Ви покажа вълнуващи неща,
там където не сте и предполагали,
че може да има нещо вълнуващо !

Намирам историите, за които разказвам в тъмните и позабра­вени мини ⚒ на кул­турното наследство.

Там, те представляват нешлифовани диа­манти 💠, които аз внимателно ще подбера, ще ги отделя от ненужния мате­риал, ако е необхо­димо дори ще ги взривя 💥, а после ще ги оформя и полирам, за да Ви покажа тяхната скрита ценност💍.

Последвайте Невидимата КРЕПОСТ в социалните мрежи; не пропускайте след­ващите невероятни статии:

Support

Подкрепете работата ми да популяризирам културното наследс­тво с еднократно или повтарящо се дарение в Buy me a coffee 👍
A bird holding an envelope

Запиши са за имейл бюлетин

Не пропускай следващата страхотна статия !

Тази статия е изписана с шрифт на кирилицата, създадена в синхрон с българските традиции в типографията.

A bird holding an envelope

Абонирайте са за @ бюлетин

• Получават следващите невероятни статии по електронна поща
• Новини около Невидимата КРЕПОСТ
• Бонус истории!

Quiz

Све­тов­ното наслед­сво на ЮНЕСКО в Бъл­га­рия

5
A bird holding an envelope

Запиши са за
имейл бюлетин

Не пропускай следващата страхотна статия !

Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Чрез посещението на сайта Вие се съгласявате "бисквитките" да бъдат използвани за изготвяне на анализи, персонализиране на съдържанието, и реклама. / This website uses cookies. By using this site you agree to the use of cookies for analytics, personalized content, and ads.