fbpx
Ретро снимка на сладкарница Цар Освободител

Авторите от Матурата

Събота, един час подир пладне, хора започват да се скупчват пред малкия павилион читАлнЯта в градската градина на Народния театър. Писателят Александър Шпатов, с възрожденски плам ги приветства на поредната литературна обиколка из софийските улици.

Какво е литературен тур?

Лите­ра­ту­рен тур е познат жанр на град­с­ките турис­ти­чески раз­ходки. Те пред­став­ля­ват оби­колка по места свър­зани с  живота и твор­чес­т­вото на извес­тни писа­тели. Репери на такива оби­колки са най-често къщи-музеи, театри, биб­ли­о­теки, кни­жар­ници, поня­кога барове и гос­тил­ници, статуи в пар­кове, а много често и гроб­ници или каменни плочи с епи­та­фии. По целия свят има такива турове. Напри­мер раз­ходка из Ваймар от къщата на Шилер до къщата на Гьоте; пиене на тъмна бира в окс­форд­ски бар на няко­гаш­ната маса на Толкин и Луис; изкач­ване на кула на пло­щада в испан­с­кото градче Алкала де Анарес, от където се посочва род­ната къща на Мигел де Сер­ван­тес. 

От няколко години подобна тема­тична раз­ходка се про­вежда и в София. Ура! Орга­ни­зи­рана е от “Сдру­же­ние за град­ски читални”, а неин гид е писа­те­лят Алек­сан­дър Шпатов. Софийс­кият лите­ра­ту­рен тур при­лича на сложна пиеса в много дейс­т­вия. В главни роли са пат­ри­ар­хът Иван Вазов, щас­т­ли­ве­цът Алеко Кон­с­тан­ти­нов, майс­тор на късия разказ Йордан Йовков, и още много други бъл­гар­ски кла­сици, в това число Елин Пелин, Никола Вап­ца­ров, Христо Смир­нен­ски, Дими­тър Димов, Гео Милев и т.н. В под­дър­жа­щите роли се явяват леген­дарни софийски кни­жари, кни­го­пе­ча­тари, и сло­вос­ла­га­тели. Има и епи­зо­дични образи — разни минис­три, посла­ници, и Негово Вели­чес­тво Фер­ди­нанд.

Сборният пунк на литературния тур Авторите от матурата

Сбор­ният пункт, читАл­нЯта е турис­ти­ческа инфо­точка, модерна град­ска читалня и едно от все по-люби­мите места в Град­с­ката гра­дина на София! / Снимка: “Сдру­же­ние за град­ски читални”
Чети ната­тък→

Идеята за този
литературен тур

Идеята за тази оби­колка, лите­ра­ту­рен тур идва покрай друг проект на сдру­же­ни­ето, така наре­че­ната “Лите­ра­тур­ната карта на София”. Това е карта, на която се отбе­ляз­ват улици, пло­щади, мону­менти, и въобще обекти свър­зани с лите­ра­тур­ното твор­чес­тво. В про­цеса на със­та­вяне на кар­тата се оформя и идеята, тя да бъде попу­ля­ри­зи­рана чрез тема­тични раз­ходки. Още след про­веж­да­нето на пър­вите турове, се уста­но­вява, че инте­ре­сът не е малък, а отзи­вите са въз­тор­жени. И така трета поредна година турът про­дъл­жа­ват да привлича нови посе­ти­тели под загла­ви­ето “Лите­ра­турни Раз­ходки из София”.

Този успех има своята тайна, раз­лична от посто­ян­с­т­вото и любоз­на­ни­ето на орга­ни­за­то­рите. Тя е щас­т­ли­вата ком­би­на­ция от исто­рия и струк­тура на сто­лич­ния град. Нещо повече, самата София влиза в ролята на “раз­каз­вач”, мета-автор на соб­с­тве­ната си лите­ра­турна хро­ника. Какво озна­чава това?

Площад "Под игото", отбелязан на стара карта

Преди 1944г., насто­я­щият пл. „Папа Йоан Павел II“ е носел името на романа “Под Игото” от Иван Вазов. Чети ната­тък→

София, старият разказвач

София пред­лага една добра въз­мож­ност за раз­гръ­щане на богата тема­тична оби­колка посве­тена на писа­тели. При­чи­ните са най-малко две: (1) всички бъл­гар­ски кла­сици, почти без изклю­че­ния са живе­ели в София във вре­мето, когато (2) градът е бил много по-малък от сега, ком­пак­тен. 

Макар и твор­чес­т­вото на много автори да не е свър­зано със София, самите те, по всяка веро­ят­ност са пре­би­ва­вали в сто­ли­цата. Чуде­сен пример за това е Йордан Йовков, който описва нево­лите на бъл­гар­с­кото село в без­б­рой къси раз­кази и нито ред за София, макар да е живял там. Това не трябва да учудва никого. Общес­т­ве­ният живот е врял и кипял тъкмо в София. Тук са били със­ре­до­то­чени голе­мите кни­го­из­да­тели, кни­жари, биб­ли­о­те­кари. Градът е бил локо­мо­ти­вът на просвет­ното дело. Да живее в София е било до голяма степен необ­хо­ди­мост, за всеки амби­ци­о­зен автор. А за нас, това е удоб­с­тво! В един град да са съб­рани автори от Мату­рата ! 

И този град не е бил осо­бено голям. Общес­т­ве­ният живот в Стара София е бил заклю­чен между Орлов мост и Лъвов мост, и толкоз. Минава се за поло­вин час и нещо с бързи крачки. Ето защо инте­рес­ните обекти свър­зани с лите­ра­ту­рата са раз­по­ло­жени на ком­фор­тно пеше­ходно раз­сто­я­ние. Това прави съвсем въз­можно за два часа, два часа и поло­вина да се посе­тят много обекти, без пре­умора. 

Може би има и една трета харак­те­рис­тика, която превръща София в златна лите­ра­турна мина: (3) препрат­ките към писа­тели, наши и чужди се срещат на всеки ъгъл. Напри­мер, в София същес­т­ву­ват най-малко 300 улици, които носят имена на автори, фило­лози, и лите­ра­турни герои. София е и един­с­т­ве­ния град, който може да се изтъкне и с цели квар­тали, които носят имена на автори! Напри­мер кв. Яворов, кв. Смир­нен­ски, кв. Христо Ботев и др.

Кафенетата

Веро­ятно, ако се направи анализ на бесе­дата от Лите­ра­тур­ната раз­ходка, с поло­жи­тел­ност ще се уста­нови, че най-често сре­ща­та­нат дума е “кафене”. Алек­сан­дър Шпатов раз­крива много при­чуд­ливи под­роб­ности около живота на бъл­гар­с­ките автори, който като че ли задъл­жи­телно са се слу­чили в някое емб­ле­ма­тично кафене.

Твърде често, когато се говори за живота на писа­тели се обръща пре­ка­лено голямо вни­ма­ние на къщите или квар­ти­рите, в които те са пре­би­ва­вали. Макар да е любо­питно е да се види стола, на който е задрям­вал въп­рос­ният писа­тел, зака­чал­ката, от която е висяло пал­тото му, или да се открехне чек­ме­джето, където е държал теф­тера си, много повече бихме научили за нрава му, за вът­реш­ния му свят не от къщата-музей, а от случ­ките по кафе­не­тата. 

На масите по кафе­не­тата са напис­вани пър­вите чер­но­вите на не малко зна­ме­нити творби или са се офор­мяли обра­зите на най-ярките герои. Ей така, докато се обсъжда поли­ти­ката, докато се играе табла, чете се на глас пре­сата, или се пие содичка. По кафе­не­тата е ста­вало хода­тайс­т­вото и са се уго­ва­ряли тира­жите. Дума да няма, кафе­нето е било фейс­бука на епо­хата.

Голяма част от тези емб­ле­ма­тични места днес, за жалост не същес­т­ву­ват (освен по архив­ните снимки). Но това не спира Алек­сан­дър Шпатов по време на този лите­ра­ту­рен тур да посочи мес­тата, където са се нами­рали и да ни пре­несе в тях­ната атмос­фера. Да речем, на Бохем­ско кафене “Бам­бука”, екс­клу­зив­ният “Юнион Клуб”, виен­с­кият рес­то­рант “Под липите”, или обгър­на­тата в легенди слад­кар­ница “Цар Осво­бо­ди­тел”. Но най-много ми e на сърце тази исто­рия на Ст. Челин­ге­ров:

За Арменското Кафене:

Чер­ната лама­рина над оджака слу­жеше на Хогаса за кафе­джийски тефтер. По нея той отбе­ляз­ваше с тебе­шир бор­чо­вете на беле­жи­тите кли­енти. На нео­бик­но­ве­ния тефтер напри­мер е запи­сано: „Бабич даваш 3 к. додата ино“. Това озна­чава „Артис­тът Риба­ров („бабич“ – едър, силен човек) дължи три кафета и една сода“. Или: „Кава­лер грош ту, та 30 каф. пла.“, което озна­чава: „Георги Попов Кава­ле­ров дължи 30 сто­тинки от игра на табла, а питото от него кафе някой му го е платил.
2

Петър Петров – автор

Литературните разходки из София се провеждат в събота от 13:00 часа, на български език, цената на билета е 10 лв. Началната точка е павилионът читАлнЯта в Градската градина на Народния театър, това е адресът. Разходките НЕ се провеждат всяка събота! За актуална информация проверете във Facebook. Заглавната снимка е от www.stara-sofia.com

Подкрепете ме

Благодарност за: Gábor Orbán и Neda Starkl

Запиши са за имейл бюлетин

• Не пропускай следващата страхотна статия !
• Новини около Невидимата КРЕПОСТ
• Бонус материали !

A bird holding an envelope

👋 Здравейте,
Аз съм Петър Петров, създателят на сайта Невидима КРЕПОСТ. Тук публикувам авторски статии 📝 за паметниците на кул­турата и забележител­ните места.

Искам да Ви покажа вълнуващи неща,
там където не сте и предполагали,
че може да има нещо вълнуващо !

Намирам историите, за които разказвам в тъмните и позабра­вени мини ⚒ на кул­турното наследство.

Там, те представляват нешлифовани диа­манти 💠, които аз внимателно ще подбера, ще ги отделя от ненужния мате­риал, ако е необхо­димо дори ще ги взривя 💥, а после ще ги оформя и полирам, за да Ви покажа тяхната скрита ценност💍.

Последвайте Невидимата КРЕПОСТ в социалните мрежи; не пропускайте след­ващите невероятни статии:

Support

Подкрепете работата ми да популяризирам културното наследс­тво с еднократно или повтарящо се дарение в Buy me a coffee 👍
A bird holding an envelope

Запиши са за имейл бюлетин

Не пропускай следващата страхотна статия !

Тази статия е изписана с шрифт на кирилицата, създадена в синхрон с българските традиции в типографията.

Стенописна украса в копола с изписани прозорци в бароков стил

Прозорците на Старата Джамия

Музеят на рели­ги­ите в Стара Загора е няко­гашна джамия, пост­ро­ена върху руи­ните на църква, където преди това е имало римски храм на тра­кийс­кия конник.

5
A bird holding an envelope

Запиши са за
имейл бюлетин

Не пропускай следващата страхотна статия !

Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Чрез посещението на сайта Вие се съгласявате "бисквитките" да бъдат използвани за изготвяне на анализи, персонализиране на съдържанието, и реклама. / This website uses cookies. By using this site you agree to the use of cookies for analytics, personalized content, and ads.