fbpx
Detail of a capital with acanthus leaves оидп Зьвпьшся

Базиликата в Древния Град Палматис

На самия край на малкото добруджанско село Оногур, където се разполага една гола поляна, за удивление на всеки преминаващ пътник, блестят белите камъни на древен храм!

Крепостта Палматис

Мес­ните хора смътно си спом­нят пре­да­ния за голям и добре укре­пен град, който се е нами­рал на мяс­тото на тях­ното село, Оногур преди хиляди години. Макар че нищо не е оста­нало от него днес, всеки посе­ти­тел, който попадне тук, миг­но­вено се убеж­дава в изклю­чи­тел­ния стра­те­ги­чески харак­тер на това зем­лище и колко ще да е било удобно за пост­ро­я­ване на укреп­ле­ние. То може да бъде опи­сано като “скален полуостров”—една естес­т­вено защи­тена тери­то­рия с площ около 220 декара, която от три стани завър­шва със стръмни про­пасти, които се спус­кат почти вер­ти­кално към кори­тото на близ­ката река и ней­ните при­тоци. Само от чет­вър­тата страна е било необ­хо­димо да се пост­рои кре­постта стена, за да стане тери­то­ри­ята напълно неп­рес­тъпна.  И наис­тина, по ста­рите римски карти, на това място е отбе­ля­зан град с името ПАЛМАТИС. 

От няколко години насам, архе­о­лози про­веж­дат серия от про­уч­ва­ния в Оногур, чиято цел е да хвър­лят повече свет­лина върху Пал­ма­тис, изчез­на­лият град. Още в пър­вите дни на раз­копки къс­ме­тът се оказва на тяхна страна. Бързо се откри­ват очер­та­ни­ята на голяма ранно-Хрис­ти­ян­ска бази­лика от шести век. Тя е раз­по­ло­жена в цен­т­рал­ната част на укре­пе­ната тери­то­рия и е била едно от най-импо­зан­т­ните общес­т­вени сгради в града. 

Макар такъв тип обекти да са ста­нали ежед­не­вие за архе­о­ло­зите (до сега в Бъл­га­рия са про­учени над 150 подобни руини, раз­гле­дай ста­ти­ята ми за под­зе­ми­ята на бази­ли­ката Света София), бази­ли­ката в Пал­ма­тис изне­надва всички с нео­би­чайно богат­с­тво от архи­тек­турни детайли, при­над­ле­жащи на антич­ния интериор.

Нека да видим за какво става въпрос!

Графична реконструкция на базиликата в Палматис

Гра­фична рекон­с­т­рук­ция по архе­о­ло­ги­чески данни на епис­коп­ска бази­лика, крепост Пал­ма­тис, м. Калето, зем­ли­щето на с. Оногур / Част от посто­ян­ната екс­по­зи­ция на Реги­о­на­лен Исто­ри­чески Музей гр.Тервел / Изгот­вили: Анна Димит­рова, Вера Димит­рова, Галина Чер­на­ева и Мария Пет­рова от сдру­же­ние “Хорище”.

Все още Пал­ма­тис е диво място и посе­ти­тели офи­ци­ално не са канени.

Християнски орнаменти по мраморните руини на базиликата в Палматис

Който реши да намине, ще трябва да ходи по черна пъте­ката, да заоби­каля храсти с бодли и да се пре­пъва по куп­чини камъни.

Руините

Пър­вото впе­чат­ле­ние от бази­ли­ката на Пал­ма­тис е като че ли цари невиж­дан безпорядък—мястото изглежда все едно е било опус­то­шено от някаква страшна при­родна хала. Сте­ните са напълно раз­ру­шени, а по целия под са раз­хвър­лени без­фор­мени варо­ви­кови късове.

След вни­ма­телно оглеж­дане става ясно, че това са части от стари архи­тек­турни кон­с­т­рук­ции, които някога са носели огром­ния покрив на бази­ли­ката. Те са пред­став­ля­вали гран­ди­озни колони, под­ре­дени в две редици, които са раз­де­ляли прост­ран­с­т­вото на три кораба. Цен­т­рал­ният кораб е бил по-широк и по-висок и е имал про­зорци в гор­ната част. Стра­нич­ните кораби са били по-тесни и по-ниски, и по всяка веро­ят­ност са имали втори етаж. Това което е оста­нало от тези колони са само базите им, които без една си стоят на ори­ги­нал­ните места и лесно може да се про­чете ритъ­мът на коло­на­дата. Всички оста­нали еле­менти или лип­с­ват, или са раз­хвър­лени наоколо, начупени. 

В най-източ­ната част на бази­ли­ката се нами­рат най-инте­рес­ните еле­менти от инте­ри­ора, които са и малко по-добре съх­ра­нени. Това е зоната на олтара. Тя е очер­тана от ниски и плоски каменни бло­кове и има пра­во­ъ­гълна форма. Съвсем леко подът й е повдиг­нат. Там се нами­рат руи­ните на олтар­ната маса и син­т­ро­нът или мес­тата, където са седели духовниците.

Обща снимка на олтарното пространство на базиликата в Палматис

Плос­ките бло­кове, които очер­та­ват олтара, всъщ­ност са само осно­вата на така наре­че­ната олтарна преграда. Това което липсва е гор­ната й част, със­то­яща се от каменни плочи-пана, деко­ри­рани с гео­мет­рични орна­менти. Те са били под­ре­дени върху осно­вата и са обра­зу­вали нисък пара­пет, висок около един метър. По този начин олтар­ната преграда е обо­со­бя­вала олтара без обаче да е пре­къс­вала визу­ал­ната връзка с него, както е сега в съв­ре­мен­ните църкви. Фраг­менти от тези пана са съх­ра­нени и могат да бъдат видени в исто­ри­чес­кия музей в близ­кия град Тервел. На терена, наблю­да­тел­ният посе­ти­тел ще забе­лежи издъл­ба­ните жле­бове по гор­ната част на осно­вата, където са били поста­вени пло­чите-пана и ще се  ори­ен­тира къде са били мес­тата на вра­тите към олтар­ното прост­ран­с­тво (където няма жлебове).

Руините на олтарната маса на базиликата в Палматис

Цен­т­рално място е заемала олтар­ната маса. Тя е била иззи­дана от римски квад­ратни тухли, от които са оста­нали само най-дол­ните няколко реда. Била е достъпна от запад­ната страна, а там все още стои едно стъ­пало, на което е заста­вал све­ще­ни­кът. В чети­рите края се нами­рат четири по-едри каменни блока. Това са били осно­вите на четири колони, които са носели каме­нен свод, издиг­нат над масата. Някои архе­о­лози пред­по­ла­гат, че масата е била и сък­ро­вищ­ница. В нея е било вгра­дено тайно отде­ле­ние, където са се пазели реликви или други ценности!

Близък план на синтрона на базиликата в Палматис

Син­т­ро­нът е без­спорно най-нео­би­чай­ният еле­мент в целия обект. Пред­став­лява извита във фор­мата на под­кова каменна “пейка”, където са заста­вали духов­ни­ците по време на богос­лу­же­ни­ята. От него са запа­зени три стъ­пала, но архе­о­ло­зите са изчис­лили, че стъ­па­лата са били повече, най-малко девет! Което пък озна­чава, че висо­чи­ната на син­т­рона (в час­т­ност на епис­коп­с­кия трон) е била впе­чат­ля­ваща: около 2,80 метра! Със сигур­ност от такава висо­чина епис­ко­път е имал най-доб­рата гледка към вът­решно пространство.

Руините разказват

Руи­ните днес могат да ни под­ска­жат какви са били очер­та­ни­ята на бази­ли­ката и колко е била голяма, но не и какво ли е било де се прекрач­ват ней­ните пра­гове. При едва запа­зени около 5% от тази сграда, ще се наложи да раз­чи­таме на въоб­ра­же­ни­ето си.

Древ­ните жители на Пал­ма­тис веро­ятно са се отпра­вяли към бази­ли­ката с въл­не­ние. За да стиг­нат до нея е тряб­вало да пре­ми­нат през две пре­ходни прост­ран­с­тва, които са осъ­щес­т­вя­вали плав­ния преход от шум­ните град­ски улици към при­тих­на­лата зала на бази­ли­ката. Тъй да се каже, от ежед­не­ви­ето към праз­ника! Това е бил просто­рен двор офор­мен с колони (атриум) и тясно поме­ще­ние (пред­две­рие). Мъжете са вли­зали през вра­тите от дясно, жените —  от ляво, а цен­т­рал­ните врати са се отва­ряли само за духовниците.

Лесно е да си пред­ста­вим хората от древ­ността, престъп­вайки към вели­ко­леп­ната зала на бази­ли­ката, смаяни. Със сигур­ност са били пле­нени от кра­со­тата на инте­ри­ора, която е била уси­лена вели­чес­т­ве­ната свет­лина, про­цеж­даща се през висо­ките про­зорци. А щом слън­цето е заблес­тя­вало по-силно, дали атмос­фе­рата не се е про­ме­няла? Може би слън­че­вите лъчи извед­нъж са раз­си­чали голя­мата висо­чина, а после нежно са огря­вали акан­то­вите листа по капи­те­лите на коло­ните. За миг, бази­ли­ката се е превръ­щала от огра­ни­чена каменна кутия в нео­бятна тронна зала, образ до далеч­ното Небес­ното Царство.

Най-впе­чат­ля­ващо за съзер­ца­ние ще да е бил син­т­ро­нът в завър­шен вид. Сигурно е изглеж­дал като гра­мадна вип три­буна! Можем само да пред­по­ла­гаме как са могли преста­ре­лите духов­ници, обле­чени със своите златни ризи, да се изкач­ват по стръм­ните стъ­пала и после да заста­ват непод­вижни на тая страшна висо­чина! А какви ли са били тех­ните лица. Угри­жени веро­ятно, огрени от бле­дите свет­лини на све­щите и прикрити зад облаци от тамян. И било ли е въз­можно някой да убегне от ост­рият поглед на епис­копа, когато той е седял на своя висок трон? Ами него­вият глас? Как ли е отек­вал в това нео­бик­но­вено прост­ран­с­тво? Дали е бил благ или е бил заповеден? 

Петър Петров – автор

Посетих базиликата в Палматис, в добруджанското село Оногур, като координатор на група от доброволци (от САЩ, Русия, Китай, Индия, Испания, Норвегия, и Германия), които в продължение на две седмици се трудиха по консервацията на синтрона, олтарната маса, и олтарната преграда. Проектът беше организиран от European Heritage Volunteers и Сдружение „Хорище“ (организация на специалисти в областта на опазването на недвижимото културно наследство от гр. Варна). Това беше първият по рода си доброволчески проект в България, премина успешно, и няма да е последният.

Подкрепете ме

Етикети

A bird holding an envelope

Запишете са за имейл бюлетин

Не пропускайте следващата невероятна статия !

Петър Петров
автор

Искам да Ви покажа вълнуващи неща, там където не сте и предполагали, че може да има нещо вълнуващо !

Тази статия е изписана с шрифт на кирилицата, създадена в синхрон с българските традиции в типографията.

A bird holding an envelope

Запишете са за имейл бюлетин

Не пропускайте следващата невероятна статия !

Споделете

Детайл от капител с акантови листа от базиликата в Палматис

Базиликата в Древния Град Палматис

Категории

Следвайте
Невидимата КРЕПОСТ

Подкрепете ме

A bird holding an envelope

Запишете са за имейл бюлетин

Не пропускайте слеващата страхотна статия !

Този сайт използва "бисквитки". Чрез посещението на сайта, Вие се съгласявате "бисквитките" да бъдат използвани за изготвяне на анализи, персонализиране на съдържанието, и реклама.