fbpx

Тайният Талант на Толкин

Ако книгата „Хобит“ ти е под ръка—грабни я! Разгледай внимателно илюстрацията на корицата: най-вероятно ще се окаже, че тя е дело не на някой друг, ами на самия автор. Успоредно с писането, Джон Р. Р. Толкин е притежавал и един полу-таен талант: да рисува. Въпреки, че не е школуван художник, той илюстрира собствените си произведения с голямо старание.
Разгърната корица на книгата Хобит, илюстрация на Толкин
Корицата на книга за изкуството на Толкин да рисува

Стилът на Толкин

Раз­бира се, че Толкин рисува по същия начин по който пише: мето­дично с вни­ма­ние към всеки детайл. Няма нищо, което да е слу­чайно или само загат­нато. Той рисува ясно очер­тани форми със затво­рени кон­тури. Така както всяка част от сюжета на кни­гата е добре обмис­лена, всяка линия от илюс­т­ра­ци­ята играе някаква роля.

Прави впе­чат­ле­ние, че люби­мите му теми са сложни пей­зажи. Изглежда всички при­родни форми го вдъх­но­вя­ват. Дали ще са дър­вета, цветя, скални пътеки, потоци, или пла­нини, той ги изпипва с еднаква грижа.

Худо­жес­т­ве­ните умения на Толкин несъм­нено са огра­ни­чени (напри­мер той не може да рисува хора, и затова те почти лип­с­ват от пей­за­жите му), но за сметка на това си служи с някои хитри трика, за да постигне въз­дейс­т­ващи ефекти. Изпол­зва симет­рия (тоест да рисува едно и също както от ляво, така и от дясно) и репе­ти­ция (тоест да рисува едно и също много пъти). Наслагва няколко фона един върху друг, за да при­даде простор и дъл­бо­чина на изгледа. Рисува обек­тите на преден план с повече детайли и по-ярки цве­тове от кол­кото тези на заден план, за да съз­даде илю­зи­ята за въз­душна перспектива.

Край­ният резул­тат е мис­те­ри­озна гледка, която те под­каня към приклю­че­ние, може би поня­кога да изглежда страшна, но винаги ома­гьосва от пръв поглед.

Снимка на Джон Р. Р. Толкин с лула

Джон Роналд Руел Толкин (1892−1973) е бри­тан­ски писа­тел, смятан за осно­ва­тел на жанра фен­тъзи с романа си „Хоби­тът“ (The Hobbit) и него­вото про­дъл­же­ние „Влас­те­ли­нът на пръс­те­ните“ (The Lord of the Rings).

Текст с/у Илюстрация

Синът на Толкин, Крис­то­фър Толкин твърди, че никое про­уч­ване на лите­ра­ту­рата на него­вия баща не може да бъде изчер­па­телно, без да се вземе под вни­ма­ние и него­вото изкус­тво. Нека да напра­вим точно това—да срав­ним опи­са­ни­ята на някои от най-емб­ле­ма­тич­ните места от приклю­че­ни­ето на Билбо Тор­бинс от кни­гата „Хобит“ с илюс­т­ра­ци­ите на автора към тях:

Забе­лежка: Всички цитати на бъл­гар­ски език са взети от кни­гата “Хобит” на Дж. Р. Р. Толкин, в превод от англ. ез. от Кра­си­мира Тодо­рова, под редак­ци­ята на Любо­мир Нико­лов, ИК “Бард” (1999).

Забе­лежка: Всички илюс­т­ра­ции са взети от кни­гата “The Art of The Hobbit by J.R.R. Tolkien”, Houghton Mifflin Harcourt; Illustrated edition (September 18, 2012).

Долината Ломидол, нарисувана от Толкин

Ломидол

…В къщата му се живе­еше прекрасно—независимо дали искаш да се храниш, да спиш, да рабо­тиш, да раз­каз­ваш при­казки или да пееш, да си седиш просто така и да си размишляваш—или да вършиш всички тези при­ятни неща заедно. Никакви зли твари не спо­хож­даха долината…”

Хобит, Глава 3
“Кратък Отдих”

Rivendell

...The house of Elrond was perfect, whether you liked food, or sleep, or work, or story-telling, or singing, or just sitting and thinking best, or a pleasant mixture of them all. Evil things did not come into that valley...”

The Hobbit, Chapter 3
“A Short Rest”
Планинска пътека се вие срад стръмнини, а гръмотевици озаряват небето

Планинската пътека

…Много пътища водеха към тези пла­нини и много про­ходи ги пре­си­чаха. Но пове­чето от пъти­щата бяха измамни и водеха към някое глухо място или към дъл­бока про­паст, а в голяма част от про­хо­дите деб­неха най-раз­лични стра­хо­тии и беди…”

Хобит, Глава 4
“Над хълм или под хълм”

The Mountain Path

...There were many paths that led up into those mountains, and many passes over them. But most of the paths were cheats and deceptions and led nowhere or to bad ends; and most of the passes were infested by evil things and dreadful dangers....” 

The Hobbit, Chapter 4
“Over Hill and Under Hill”

Картата на Трор, която изобразява самотната планина и дракона, който живее там

Картата на Трор

” — Върху Пла­ни­ната е нари­су­ван един червен дракон — каза Балин, — но няма да ни е трудно да го открием и без тази рисунка, стига само да стиг­нем дотам.
— Има обаче нещо, което не забе­ля­захте — каза въл­шеб­ни­кът, — и това е тай­ният вход…”

Хобит, Глава 1
“Нео­чак­вани гости”

The Thror’s Map

...There is a dragon marked in red on the Mountain,’ said Balin, ‘but it will be easy enough to find him without that, if ever we arrive there.’ ‘There is one point that you haven’t noticed,’ said the wizard, ‘and that is the secret entrance...”

The Hobbit, Chapter 1
“An Unexpected Party”

Черно бяла рисунка на Толкин на гората Мраколес. Изобразена е гъста плетеница от дървета.

Мраколес

…Поня­кога тъни­чък слън­чев лъч, успял да намери про­лука между лис­тата и да се про­мъкне през спле­те­ните клони и вейки, се изпреч­ваше пред тях, прозра­чен и сияен. Това обаче се случ­ваше рядко и скоро съвсем престана да се случва…”

Хобит, Глава 8
“Пепе­руди и паяци”

Mirkwood

...Occasionally a slender beam of sun that had the luck to slip in through some opening in the leaves far above, and still more luck in not being caught in the tangled boughs and matted twigs beneath, stabbed down thin and bright before them. But this was seldom, and it soon ceased altogether...”

The Hobbit, Chapter 8
“Flies and Spiders”

Портата на домът на Трандуил, кралят на елфите в Мраколес

Портата на краля на елфите

…Елфите пазачи изпра­виха плен­ни­ците пред краля и макар че им хвърли нед­ру­же­лю­бен поглед, той нареди да ги раз­вър­жат, за да не се измъч­ват повече.
— Освен това тук съвсем не е нужно да стоят вър­зани — добави той. — За онези, които веднъж са влезли през въл­шеб­ните ми порти, няма излизане…”

Хобит, Глава 9
“Сво­ен­рав­ните бурета”

The Elven King’s Gate

...The prisoners were brought before him; and though he looked grimly at them, he told his men to unbind them, for they were ragged and weary. ‘Besides they need no ropes in here,’ said he. ‘There is no escape from my magic doors for those who are once brought inside...”

The Hobbit, Chapter 9
“Barrels out of Bond”

Акварел на Толкин, пейзаж на рек на съмване

Колибите на елфите-салджии

…Водите на реката се раз­ли­ваха наши­роко по рав­ните земи наоколо, раз­де­лени на сто­тици лъка­ту­шещи ручей­чета, като тук-там изчез­ваха в блата и езерца, осеяни с ост­ров­чета. По сре­дата обаче про­дъл­жа­ваше да се носи буйно и пен­ливо тече­ние. А някъде в дале­чи­ната, укрила върха си под раз­по­къ­сан облак, се въз­пра­вяше Планината…”

Хобит, Глава 10
“Сър­дечно посрещане”

The Huts of the Raftelves

...The lands opened wide about Bilbo, filled with the waters of the river which broke up and wandered in a hundred winding courses, or halted in marshes and pools dotted with isles on every side; but still a strong water flowed on steadily through the midst. And far away, its dark head in a torn cloud, there loomed the Mountain!...”

The Hobbit, Chapter 10
“A Warm Welcome”

Рисунка на самотната планина, при входа към царството на Торин

Главната порта

…Чети­ри­мата разуз­на­вачи не посмяха да про­дъл­жат по-ната­тък към Пор­тата, а пред­паз­ливо се прибли­жиха до края на южното раз­кло­не­ние и оттам, скрити зад една канара, над­ник­наха към тъмния отвор, зейнал в една отвесна скала. От него изблик­ваха водите на Тича­щата река, а над тях се виеха черен дим и облаци пара.

Нищо не помръд­ваше в тази пустош освен водите и изпа­ре­ни­ята; от време на време само пре­ли­таше по някоя зло­веща черна врана и при­съ­е­ди­ня­ваше острия си крясък към моно­тон­ния шум от плис­ка­щата се между камъ­ните вода. Балин потръпна…”

Хобит, Глава 11
“На прага”

The Front Gate

...They did not dare to follow the river much further towards the Gate; but they went on beyond the end of the southern spur, until lying hidden behind a rock they could look out and see the dark cavernous opening in a great cliff-wall between the arms of the Mountain. Out of it the waters of the Running River sprang; and out of it too there came a steam and a dark smoke.

Nothing moved in the waste, save the vapour and the water, and every now and again a black and ominous crow. The only sound was the sound of the stony water, and every now and again the harsh croak of a bird. Balin shuddered...”

The Hobbit, Chapter 11
“On the Doorstep”

Бележка от автора

Петър Петров

Не е необ­хо­димо един обект да бъде реален, за да бъде счетен за архи­тек­турно наслед­с­тво. За поко­ле­ни­ята от чита­тели на Толкин, мес­тата от кни­гата “Хобит” (и още повече от кни­гата “Влас­те­ли­нът на пръс­те­ните”, която е извън обхвата на тази статия) са не по-малко познати и оби­чани от който и да било обект от спи­съка на све­тов­ното кул­турно наслед­с­тво. Те са заре­дени със същия дух на приклю­че­ние и мис­те­рия, както пира­ми­дите в Гиза , акро­по­лът в Атина, или коли­зе­у­мът в Рим. Измис­ле­ният свят съз­да­ден от Толкин при­те­жава всички харак­те­рис­тика на културното наслед­с­тво без една—че не съществува. 

Подкрепете ме

Споделете таз статия

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email
A bird holding an envelope

Запишете са за имейл бюлетин

Не пропускайте следващата невероятна статия!

A bird holding an envelope

Запишете са за имейл бюлетин

Не пропускайте слеващата невероятна статия !

С използването на сайта Невидима Крепост, Вие се съгласявате, че сайтът използва бисквитки (cookies) с цел подобряване на съдържанието и функционалността. Научете повече в Общите условия.