Стилът на Толкин
Разбира се, че Толкин рисува по същия начин по който пише: методично с внимание към всеки детайл. Няма нищо, което да е случайно или само загатнато. Той рисува ясно очертани форми със затворени контури. Така както всяка част от сюжета на книгата е добре обмислена, всяка линия от илюстрацията играе някаква роля.
Прави впечатление, че любимите му теми са сложни пейзажи. Изглежда всички природни форми го вдъхновяват. Дали ще са дървета, цветя, скални пътеки, потоци, или планини, той ги изпипва с еднаква грижа.
Художествените умения на Толкин несъмнено са ограничени (например той не може да рисува хора, и затова те почти липсват от пейзажите му), но за сметка на това си служи с някои хитри трика, за да постигне въздействащи ефекти. Използва симетрия (тоест да рисува едно и също както от ляво, така и от дясно) и репетиция (тоест да рисува едно и също много пъти). Наслагва няколко фона един върху друг, за да придаде простор и дълбочина на изгледа. Рисува обектите на преден план с повече детайли и по-ярки цветове от колкото тези на заден план, за да създаде илюзията за въздушна перспектива.
Крайният резултат е мистериозна гледка, която те подканя към приключение, може би понякога да изглежда страшна, но винаги омагьосва от пръв поглед.
Джон Роналд Руел Толкин (1892−1973) е британски писател, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ (The Hobbit) и неговото продължение „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings).
Текст с/у Илюстрация
Синът на Толкин, Кристофър Толкин твърди, че никое проучване на литературата на неговия баща не може да бъде изчерпателно, без да се вземе под внимание и неговото изкуство. Нека да направим точно това—да сравним описанията на някои от най-емблематичните места от приключението на Билбо Торбинс от книгата „Хобит“ с илюстрациите на автора към тях:
Забележка: Всички цитати на български език са взети от книгата “Хобит” на Дж. Р. Р. Толкин, в превод от англ. ез. от Красимира Тодорова, под редакцията на Любомир Николов, ИК “Бард” (1999).
Забележка: Всички илюстрации са взети от книгата “The Art of The Hobbit by J.R.R. Tolkien”, Houghton Mifflin Harcourt; Illustrated edition (September 18, 2012).
Ломидол
“…В къщата му се живееше прекрасно—независимо дали искаш да се храниш, да спиш, да работиш, да разказваш приказки или да пееш, да си седиш просто така и да си размишляваш—или да вършиш всички тези приятни неща заедно. Никакви зли твари не спохождаха долината…”
“Кратък Отдих”
Rivendell
“...The house of Elrond was perfect, whether you liked food, or sleep, or work, or story-telling, or singing, or just sitting and thinking best, or a pleasant mixture of them all. Evil things did not come into that valley...”
“A Short Rest”
Планинската пътека
“…Много пътища водеха към тези планини и много проходи ги пресичаха. Но повечето от пътищата бяха измамни и водеха към някое глухо място или към дълбока пропаст, а в голяма част от проходите дебнеха най-различни страхотии и беди…”
Хобит, Глава 4
“Над хълм или под хълм”
The Mountain Path
“...There were many paths that led up into those mountains, and many passes over them. But most of the paths were cheats and deceptions and led nowhere or to bad ends; and most of the passes were infested by evil things and dreadful dangers....”
The Hobbit, Chapter 4
“Over Hill and Under Hill”
Картата на Трор
” — Върху Планината е нарисуван един червен дракон — каза Балин, — но няма да ни е трудно да го открием и без тази рисунка, стига само да стигнем дотам.
— Има обаче нещо, което не забелязахте — каза вълшебникът, — и това е тайният вход…”
Хобит, Глава 1
“Неочаквани гости”
The Thror’s Map
“...There is a dragon marked in red on the Mountain,’ said Balin, ‘but it will be easy enough to find him without that, if ever we arrive there.’ ‘There is one point that you haven’t noticed,’ said the wizard, ‘and that is the secret entrance...”
The Hobbit, Chapter 1
“An Unexpected Party”
Мраколес
“…Понякога тъничък слънчев лъч, успял да намери пролука между листата и да се промъкне през сплетените клони и вейки, се изпречваше пред тях, прозрачен и сияен. Това обаче се случваше рядко и скоро съвсем престана да се случва…”
Хобит, Глава 8
“Пеперуди и паяци”
Mirkwood
“...Occasionally a slender beam of sun that had the luck to slip in through some opening in the leaves far above, and still more luck in not being caught in the tangled boughs and matted twigs beneath, stabbed down thin and bright before them. But this was seldom, and it soon ceased altogether...”
The Hobbit, Chapter 8
“Flies and Spiders”
Портата на краля на елфите
“…Елфите пазачи изправиха пленниците пред краля и макар че им хвърли недружелюбен поглед, той нареди да ги развържат, за да не се измъчват повече.
— Освен това тук съвсем не е нужно да стоят вързани — добави той. — За онези, които веднъж са влезли през вълшебните ми порти, няма излизане…”
Хобит, Глава 9
“Своенравните бурета”
The Elven King’s Gate
“...The prisoners were brought before him; and though he looked grimly at them, he told his men to unbind them, for they were ragged and weary. ‘Besides they need no ropes in here,’ said he. ‘There is no escape from my magic doors for those who are once brought inside...”
The Hobbit, Chapter 9
“Barrels out of Bond”
Колибите на елфите-салджии
“…Водите на реката се разливаха нашироко по равните земи наоколо, разделени на стотици лъкатушещи ручейчета, като тук-там изчезваха в блата и езерца, осеяни с островчета. По средата обаче продължаваше да се носи буйно и пенливо течение. А някъде в далечината, укрила върха си под разпокъсан облак, се възправяше Планината…”
Хобит, Глава 10
“Сърдечно посрещане”
The Huts of the Raftelves
“...The lands opened wide about Bilbo, filled with the waters of the river which broke up and wandered in a hundred winding courses, or halted in marshes and pools dotted with isles on every side; but still a strong water flowed on steadily through the midst. And far away, its dark head in a torn cloud, there loomed the Mountain!...”
The Hobbit, Chapter 10
“A Warm Welcome”
Главната порта
“…Четиримата разузнавачи не посмяха да продължат по-нататък към Портата, а предпазливо се приближиха до края на южното разклонение и оттам, скрити зад една канара, надникнаха към тъмния отвор, зейнал в една отвесна скала. От него избликваха водите на Тичащата река, а над тях се виеха черен дим и облаци пара.
Нищо не помръдваше в тази пустош освен водите и изпаренията; от време на време само прелиташе по някоя зловеща черна врана и присъединяваше острия си крясък към монотонния шум от плискащата се между камъните вода. Балин потръпна…”
Хобит, Глава 11
“На прага”
The Front Gate
“...They did not dare to follow the river much further towards the Gate; but they went on beyond the end of the southern spur, until lying hidden behind a rock they could look out and see the dark cavernous opening in a great cliff-wall between the arms of the Mountain. Out of it the waters of the Running River sprang; and out of it too there came a steam and a dark smoke.
Nothing moved in the waste, save the vapour and the water, and every now and again a black and ominous crow. The only sound was the sound of the stony water, and every now and again the harsh croak of a bird. Balin shuddered...”
The Hobbit, Chapter 11
“On the Doorstep”
