Базиликата в Древния Град Палматис

На самия край на малкото доб­ру­джан­ско село Оногур, където се раз­по­лага една гола поляна, за удив­ле­ние на всеки пре­ми­на­ващ пътник, блестят белите камъни на древен храм!

Графична реконструкция на базиликата в Палматис

Графична рекон­с­т­рук­ция по архе­о­ло­ги­чески данни на епис­коп­ска базилика, крепост Палматис, м. Калето, зем­ли­щето на с. Оногур / Част от посто­ян­ната екс­по­зи­ция на Реги­о­на­лен Исто­ри­чески Музей гр.Тервел / Изгот­вили: Анна Димит­рова, Вера Димит­рова, Галина Чернаева и Мария Петрова

Крепостта Палматис

Месните хора смътно си спомнят предания за голям и добре укрепен град, който се е намирал на мястото на тяхното село преди хиляди години. Макар че нищо не е останало от него днес, всеки посе­ти­тел, който попадне тук, миг­но­вено се убеждава в изклю­чи­тел­ния стра­те­ги­чески характер на това землище и колко ще да е било удобно за пост­ро­я­ване на укреп­ле­ние. То може да бъде описано като “скален полуостров”—една естес­т­вено защитена тери­то­рия с площ около 220 декара, която от три стани завършва със стръмни пропасти, които се спускат почти вер­ти­кално към коритото на близката река и нейните притоци. Само от чет­вър­тата страна е било необ­хо­димо да се построи кре­постта стена, за да стане тери­то­ри­ята напълно неп­рес­тъпна.  И наистина, по старите римски карти, на това място е отбе­ля­зан град с името ПАЛМАТИС. 

От няколко години насам, архе­о­лози про­веж­дат серия от про­уч­ва­ния в Оногур, чиято цел е да хвърлят повече светлина върху Палматис, изчез­на­лият град. Още в първите дни на разкопки късметът се оказва на тяхна страна. Бързо се откриват очер­та­ни­ята на голяма ранно-Хрис­ти­ян­ска базилика от шести век. Тя е раз­по­ло­жена в цен­т­рал­ната част на укре­пе­ната тери­то­рия и е била едно от най-импо­зан­т­ните общес­т­вени сгради в града. 

Макар такъв тип обекти да са станали ежед­не­вие за архе­о­ло­зите (до сега в България са проучени над 150 подобни руини), бази­ли­ката в Палматис изне­надва всички с нео­би­чайно богат­с­тво от архи­тек­турни детайли, при­над­ле­жащи на античния интериор.

Нека да видим за какво става въпрос!

Все още Палматис е диво място и посе­ти­тели офи­ци­ално не са канени.

Християнски орнаменти по мраморните руини на базиликата в Палматис

Който реши да намине, ще трябва да ходи по черна пътеката, да заоби­каля храсти с бодли и да се препъва по купчини камъни.

Руините

Първото впе­чат­ле­ние от бази­ли­ката на Палматис е като че ли цари невиждан безпорядък—мястото изглежда все едно е било опус­то­шено от някаква страшна природна хала. Стените са напълно раз­ру­шени, а по целия под са раз­хвър­лени без­фор­мени варо­ви­кови късове.

След вни­ма­телно оглеж­дане става ясно, че това са части от стари архи­тек­турни кон­с­т­рук­ции, които някога са носели огромния покрив на бази­ли­ката. Те са пред­став­ля­вали гран­ди­озни колони, под­ре­дени в две редици, които са раз­де­ляли прост­ран­с­т­вото на три кораба. Цен­т­рал­ният кораб е бил по-широк и по-висок и е имал прозорци в горната част. Стра­нич­ните кораби са били по-тесни и по-ниски, и по всяка веро­ят­ност са имали втори етаж. Това което е останало от тези колони са само базите им, които без една си стоят на ори­ги­нал­ните места и лесно може да се прочете ритъмът на коло­на­дата. Всички останали елементи или липсват, или са раз­хвър­лени наоколо, начупени. 

В най-източ­ната част на бази­ли­ката се намират най-инте­рес­ните елементи от инте­ри­ора, които са и малко по-добре съх­ра­нени. Това е зоната на олтара. Тя е очертана от ниски и плоски каменни блокове и има пра­во­ъ­гълна форма. Съвсем леко подът й е повдиг­нат. Там се намират руините на олтар­ната маса и син­т­ро­нът или местата, където са седели духов­ни­ците.

Обща снимка на олтарното пространство на базиликата в Палматис

Плоските блокове, които очер­та­ват олтара, всъщност са само основата на така наре­че­ната олтарна преграда. Това което липсва е горната й част, състояща се от каменни плочи-пана, деко­ри­рани с гео­мет­рични орна­менти. Те са били под­ре­дени върху основата и са обра­зу­вали нисък парапет, висок около един метър. По този начин олтар­ната преграда е обо­со­бя­вала олтара без обаче да е пре­къс­вала визу­ал­ната връзка с него, както е сега в съв­ре­мен­ните църкви. Фраг­менти от тези пана са съх­ра­нени и могат да бъдат видени в исто­ри­чес­кия музей в близкия град Тервел. На терена, наблю­да­тел­ният посе­ти­тел ще забележи издъл­ба­ните жлебове по горната част на основата, където са били поста­вени плочите-пана и ще се  ори­ен­тира къде са били местата на вратите към олтар­ното прост­ран­с­тво (където няма жлебове).

Руините на олтарната маса на базиликата в Палматис

Цен­т­рално място е заемала олтар­ната маса. Тя е била иззидана от римски квад­ратни тухли, от които са останали само най-долните няколко реда. Била е достъпна от запад­ната страна, а там все още стои едно стъпало, на което е заставал све­ще­ни­кът. В четирите края се намират четири по-едри каменни блока. Това са били основите на четири колони, които са носели каменен свод, издигнат над масата. Някои архе­о­лози пред­по­ла­гат, че масата е била и сък­ро­вищ­ница. В нея е било вградено тайно отде­ле­ние, където са се пазели реликви или други ценности!

Близък план на синтрона на базиликата в Палматис

Син­т­ро­нът е без­спорно най-нео­би­чай­ният елемент в целия обект. Пред­став­лява извита във формата на подкова каменна “пейка”, където са заста­вали духов­ни­ците по време на богос­лу­же­ни­ята. От него са запазени три стъпала, но архе­о­ло­зите са изчис­лили, че стъ­па­лата са били повече, най-малко девет! Което пък означава, че висо­чи­ната на синтрона (в частност на епис­коп­с­кия трон) е била впе­чат­ля­ваща: около 2,80 метра! Със сигур­ност от такава височина епис­ко­път е имал най-добрата гледка към вътрешно прост­ран­с­тво.

Руините разказват

Руините днес могат да ни под­ска­жат какви са били очер­та­ни­ята на бази­ли­ката и колко е била голяма, но не и какво ли е било де се прекрач­ват нейните прагове. При едва запазени около 5% от тази сграда, ще се наложи да раз­чи­таме на въоб­ра­же­ни­ето си. 

Древните жители на Палматис вероятно са се отпра­вяли към бази­ли­ката с вълнение. За да стигнат до нея е трябвало да преминат през две преходни прост­ран­с­тва, които са осъ­щес­т­вя­вали плавния преход от шумните градски улици към при­тих­на­лата зала на бази­ли­ката. Тъй да се каже, от ежед­не­ви­ето към празника! Това е бил просто­рен двор оформен с колони (атриум) и тясно поме­ще­ние (пред­две­рие). Мъжете са влизали през вратите от дясно, жените —  от ляво, а цен­т­рал­ните врати са се отваряли само за духов­ни­ците. 

Лесно е да си пред­ста­вим хората от древ­ността, престъп­вайки към вели­ко­леп­ната зала на бази­ли­ката, смаяни. Със сигур­ност са били пленени от кра­со­тата на инте­ри­ора, която е била усилена вели­чес­т­ве­ната светлина, про­цеж­даща се през високите прозорци. А щом слънцето е заблес­тя­вало по-силно, дали атмос­фе­рата не се е про­ме­няла? Може би слън­че­вите лъчи изведнъж са раз­си­чали голямата височина, а после нежно са огрявали акан­то­вите листа по капи­те­лите на колоните. За миг, бази­ли­ката се е превръ­щала от огра­ни­чена каменна кутия в необятна тронна зала, образ до далеч­ното Небес­ното Царство.

Най-впе­чат­ля­ващо за съзер­ца­ние ще да е бил син­т­ро­нът в завършен вид. Сигурно е изглеж­дал като грамадна вип трибуна! Можем само да пред­по­ла­гаме как са могли преста­ре­лите духов­ници, облечени със своите златни ризи, да се изкачват по стръм­ните стъпала и после да застават непод­вижни на тая страшна височина! А какви ли са били техните лица. Угрижени вероятно, огрени от бледите светлини на свещите и прикрити зад облаци от тамян. И било ли е възможно някой да убегне от острият поглед на епископа, когато той е седял на своя висок трон? Ами неговият глас? Как ли е отеквал в това нео­бик­но­вено прост­ран­с­тво? Дали е бил благ или е бил запо­ве­ден?

Палматис, с. Оногур

Исто­ри­чески Музей, гр. Тервел

Прочети още