Подземията на Базиликата Света София

Пред­ста­вете си една тайна екс­пе­ди­ция под паважа на града. Вие се про­мък­вате през скрит проход със стар фенер в ката­ком­бите на антична църква, към един забравен град от камък. Това не е поред­ното приклю­че­ние на Дан Браун, това може да бъде вашето посе­ще­ние в под­зе­ми­ята на бази­ли­ката Света София.
 

Под­зе­ми­ята пред­став­ля­ват архе­о­ло­ги­чески музей, където са екс­по­ни­рани разкопки от Римска Сердика in situ (ще рече на място; там където са открита)

Подземното Царство

Музеят се намира под пода на самата бази­ли­ката Света София и оби­кол­ката в него започва със спускане по стълба към едно подземно ниво. Това което ще откриете тук е част от източ­ният сер­ди­кийски некропол (от гръцки некропол означава град на мъртвите). Изведнъж се озо­ва­вате в едно „подземно царство“ на зад­гроб­ния живот осеяно с най-различни гробници. Скоро ще забе­ле­жите и под­зем­ното гра­до­ус­т­ройс­тво от подземни улици, площади, и скри­ва­лища.

Ако не сте слизали в друг път, може би очаквате да ви посрещне тъмнина и студ. Но напразно — този подземен град не е нито тъмен и студен, нито призра­чен и страшен. И не защото лампите светят, а защото всичко, което е изгра­дено тук е някак особено ведро. Сер­ди­кийс­кия некропол е дело на римски граждани приели хрис­ти­ян­с­т­вото в 4 век и техните „вечни жилища“ съот­ветно изра­зя­ват жиз­не­ра­дос­т­ния характер на Хрис­то­вата вяра. Под­зе­ми­ята са про­ник­но­вени от идеята за  смъртта, като победен враг, смалена до успиване. Щом очите ви свикнат с полум­рака, ще започ­нете да забе­ляз­вате неу­гас­ва­щата надежда и скритата радост. Например в мно­гоц­вет­ните подови мозайки, по които са изоб­ра­зени птици без­г­рижно да пият вода от живот­во­ря­щия райски извор.

Дебнещите Сенки

Да, цялото прост­ран­с­тво е обзето от полумрак, но той посто­янно е пре­къс­ван от ярки насочени лампи, които следва вашия път и огряват местата на внимание. По този начин се създава зага­дъч­ната атмос­фера, ех! — така пригодна за всяка тайна екс­пе­ди­ция. Но освет­ле­ни­ето прави и друг оптичен ефект – то усилва кон­т­раста на кар­ти­ната, която ви заоби­каля. Мате­ри­а­лите при­до­би­ват една изос­т­рена грубост: раз­мес­т­ва­нето на тухлите се изявява, нерав­нос­тите по хоросана изпъкват, сенките се раз­движ­ват и про­мък­ват. Руините започват да изглеж­дат все по-малко като нещо при­го­дено за очите на обик­но­ве­ния туристи и все повече като архе­о­ло­гия в суров вид – нещо което столетия е било забра­вено и кротко е чакало да бъде открито в точно сега.
 

Криволичещата пътека

Сер­ди­кийс­кият некропол се простира под целия обкръ­жа­ващ район на бази­ли­ката. Гробници ще намерите и под съсед­ните улици и площади. Гъс­то­тата на „заст­ро­я­ване“ обаче, точно тук е забе­ле­жи­телно висока. Това не е учудващо, защото терените около бази­ли­ката винаги са били най-пред­по­чи­тани. Така се е оформил сво­е­об­ра­зен down town на под­зем­ния град. Но не очак­вайте някакво бла­го­ус­т­ройс­тво или особен ред — гроб­ни­ците на места стъпват и една върху друга, напра­вени са какви ли не пре­ус­т­ройс­тва и допъл­ващи заст­ро­я­ва­ния. Съот­ветно мар­ш­ру­тът е принуден да прави посто­янно остри завои, ходи нагоре-надолу и изобил­с­тва с какви ли не пре­пят­с­твия: високи прагове и ниски тавани, тесни проход и стръмни стълби със знаци за внимание.

Така опи­са­ната пътека пречи на цялото прост­ран­с­т­вото да се въз­при­еме изведнъж. Вместо това, под­зе­ми­ята се раз­кри­ват посте­пенно, като серия от изненади. Бро­шу­рата, която ще получите на входа, малко помага за отгат­ване на вярната посока. Лесно може да про­пус­нете някоя зала! Посе­ти­те­лят се лута измежду каменни гробници, и се чуди дали е добре дошъл или е само един смутител — Но все едно! Жаркото любо­пит­с­тво не му позво­лява да се върне назад, а го бута по-нататък, зад след­ва­щия ъгъл, където нова находка чака да бъде открита.

Всички тези ефекти ни отда­ле­ча­ват от илюзията за ком­фор­тен музей, където екс­по­на­тите са удобно наредени. В под­зе­ми­ята на бази­ли­ката Света София, посе­ти­теля трябва да се пона­вежда и промъква, за да заслужи наградата – да съзер­цава кра­со­тата на антич­ното наслед­с­тво. 

Map of the underground museum

Карта на под­зе­ми­ята.

Прочети още