Тайният Талант на Толкин

Ако книгата „Хобит“ ти е под ръка—грабни я! Раз­гле­дай вни­ма­телно илюс­т­ра­ци­ята на корицата: най-вероятно ще се окаже, че тя е дело не на някой друг, ами на самия автор. Успо­редно с писането, Джон Р. Р. Толкин е при­те­жа­вал и един полу-таен талант: да рисува. Въпреки, че не е школуван художник, той илюс­т­рира соб­с­тве­ните си про­из­ве­де­ния с голямо старание.

Джон Роналд Руел Толкин е бри­тан­ски писател, смятан за осно­ва­тел на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ (The Hobbit) и неговото про­дъл­же­ние „Влас­те­ли­нът на пръс­те­ните“ (The Lord of the Rings).

Стил

Разбира се, че Толкин рисува по същия начин по който пише: мето­дично с внимание към всеки детайл. Няма нищо, което да е случайно или само загат­нато. Той рисува ясно очертани форми със затво­рени контури. Така както всяка част от сюжета на книгата е добре обмис­лена, всяка линия от илюс­т­ра­ци­ята играе някаква роля.

Прави впе­чат­ле­ние, че любимите му теми са сложни пейзажи. Изглежда всички природни форми го вдъх­но­вя­ват. Дали ще са дървета, цветя, скални пътеки, потоци, или планини, той ги изпипва с еднаква грижа.

Худо­жес­т­ве­ните умения на Толкин несъм­нено са огра­ни­чени (например той не може да рисува хора, и затова те почти липсват от пей­за­жите му), но за сметка на това си служи с някои хитри трика, за да постигне въз­дейс­т­ващи ефекти. Използва симетрия (тоест да рисува едно и също както от ляво, така и от дясно) и репе­ти­ция (тоест да рисува едно и също много пъти). Наслагва няколко фона един върху друг, за да придаде простор и дъл­бо­чина на изгледа. Рисува обектите на преден план с повече детайли и по-ярки цветове от колкото тези на заден план, за да създаде илюзията за въздушна пер­с­пек­тива.

Крайният резултат е мис­те­ри­озна гледка, която те подканя към приклю­че­ние, може би понякога да изглежда страшна, но винаги ома­гьосва от пръв поглед.

Текст с/у Илюстрация

Синът на Толкин, Крис­то­фър Толкин твърди, че никое про­уч­ване на лите­ра­ту­рата на неговия баща не може да бъде изчер­па­телно, без да се вземе под внимание и неговото изкуство. Нека да направим точно това—да сравним опи­са­ни­ята на някои от най-емб­ле­ма­тич­ните места от приклю­че­ни­ето на Билбо Торбинс от книгата „Хобит“ с илюс­т­ра­ци­ите на автора към тях:

Бележка: всички цитати са от книгата “Хобит” на Дж. Р. Р. Толкин, в превод от англ. ез. от Кра­си­мира Тодорова, под редак­ци­ята на Любомир Николов, ИК “Бард” (1999). За да видите ори­ги­нал­ните цитати, раз­гле­дайте статията на анг­лийски ез: “Tolkien’s Secret Talent”

Ломидол

…В къщата му се живееше прекрасно—независимо дали искаш да се храниш, да спиш, да работиш, да раз­каз­ваш приказки или да пееш, да си седиш просто така и да си размишляваш—или да вършиш всички тези приятни неща заедно. Никакви зли твари не спо­хож­даха долината…”

(Хобит, Глава 3 “Кратък Отдих”)

Планинската пътека

…Много пътища водеха към тези планини и много проходи ги пре­си­чаха. Но повечето от пътищата бяха измамни и водеха към някое глухо място или към дълбока пропаст, а в голяма част от про­хо­дите дебнеха най-различни стра­хо­тии и беди…”

(Хобит, Глава 4 “Над хълм или под хълм”)

Картата на Трор

” — Върху Пла­ни­ната е нари­су­ван един червен дракон — каза Балин, — но няма да ни е трудно да го открием и без тази рисунка, стига само да стигнем дотам.
— Има обаче нещо, което не забе­ля­захте — каза въл­шеб­ни­кът, — и това е тайният вход…

(Хобит, Глава 1 “Нео­чак­вани гости”)

Мраколес

…Понякога тъничък слънчев лъч, успял да намери пролука между листата и да се промъкне през спле­те­ните клони и вейки, се изпреч­ваше пред тях, прозра­чен и сияен. Това обаче се случваше рядко и скоро съвсем престана да се случва…”

(Хобит, Глава 8 “Пеперуди и паяци”)

Портата на краля на елфите

…Елфите пазачи изпра­виха плен­ни­ците пред краля и макар че им хвърли нед­ру­же­лю­бен поглед, той нареди да ги раз­вър­жат, за да не се измъчват повече.
— Освен това тук съвсем не е нужно да стоят вързани — добави той. — За онези, които веднъж са влезли през въл­шеб­ните ми порти, няма излизане…

(Хобит, Глава 9 “Сво­ен­рав­ните бурета”)

Колибите на елфите-салджии

…Водите на реката се раз­ли­ваха нашироко по равните земи наоколо, раз­де­лени на стотици лъка­ту­шещи ручей­чета, като тук-там изчез­ваха в блата и езерца, осеяни с ост­ров­чета. По средата обаче про­дъл­жа­ваше да се носи буйно и пенливо течение. А някъде в дале­чи­ната, укрила върха си под раз­по­къ­сан облак, се въз­пра­вяше Пла­ни­ната…”

(Хобит, Глава 10 “Сърдечно посре­щане”)

Главната порта

…Чети­ри­мата разуз­на­вачи не посмяха да про­дъл­жат по-нататък към Портата, а пред­паз­ливо се прибли­жиха до края на южното раз­кло­не­ние и оттам, скрити зад една канара, над­ник­наха към тъмния отвор, зейнал в една отвесна скала. От него изблик­ваха водите на Тичащата река, а над тях се виеха черен дим и облаци пара.

Нищо не помръд­ваше в тази пустош освен водите и изпа­ре­ни­ята; от време на време само пре­ли­таше по някоя зловеща черна врана и при­съ­е­ди­ня­ваше острия си крясък към моно­тон­ния шум от плис­ка­щата се между камъните вода. Балин потръпна…”

(Хобит, Глава 11 “На прага”)

Прочети още

Защо тази статия е намерила място в сайт за архи­тек­турно наслед­с­тво?
Не е необ­хо­димо един обект да бъде реален, за да бъде счетен за архи­тек­турно наслед­с­тво. За поко­ле­ни­ята от читатели на Толкин, местата от книгата “Хобит” (и още повече от книгата “Влас­те­ли­нът на пръс­те­ните”, която е извън обхвата на тази статия) са не по-малко познати и обичани от който и да било обект от списъка на све­тов­ното културно наслед­с­тво. Те са заредени със същия дух на приклю­че­ние и мистерия, както пира­ми­дите в Гиза , акро­по­лът в Атина, или коли­зе­у­мът в Рим. Измис­ле­ният свят създаден от Толкин при­те­жава всички харак­те­рис­тика на кул­тур­ното наслед­с­тво без една—че не същес­т­вува. 

Пре­по­ръч­вам тази книга на всеки, който иска да научи в повече детайли за само­бит­ното рисуване на Толкин посве­тено на най-извес­т­ната му творба „Хобит“. В тази книга ще намерите:

  • Всички илюс­т­ра­ции напра­вени от Толкин, вклю­чи­телно и непуб­ли­ку­вани варианти.
  • Всички изоб­ра­же­ния са ска­ни­рана от оригиналите—виждат се дори начал­ните очер­та­ния с молив под боите и мас­ти­лото.
  • Как Толкин успява да убеди издателя си (George Allen & Unwin) да отпечата илюс­т­ра­ци­ите му въпреки оскъ­пя­ва­нето на книгата.