Бонус материали

Patreon Scroll е спе­ци­ална секция, която е достъпна само за Пат­ро­ните на Невидимата Крепост. В този „свитък“ се „развиват“ бонус мате­ри­али, свързани с основ­ните статии:

  • Любо­питни детайли
  • Допъл­ни­телни истории към темата
  • Сък­ра­тени или изрязани параг­рафи от основ­ната статия
  • Източ­ници на инфор­ма­ция и полезни връзки
  • Непуб­ли­ку­вани снимки и графики
  • Файлове за изтег­ляне
  • Инфор­ма­ция за обектите, в случай че искате да ги посетите

Спомняте ли си сериала “Бягство от затвора”?

Какво е общото с бази­ли­ката в Палматис?

В исто­ри­ята се разказва за Майкъл Скофийлд влиза в строго охра­ня­е­мия затвора Fox River, за да измъкне от там брат си Линкълн Бъроуз. За целта Майкъл съставя подробен план на бяг­с­твото и татуира отдел­ните етапи по цялото си тяло.

А спомняте ли си, че всяка тату­и­ровка е придру­жена от малка гръцка буква! Буквите от гръцката азбука имат освен звукова и числена стойност, както се досеща инс­пек­тор Алек­зан­дър Махоун, нато­ва­рен със задачата да издири бегъл­ците. Той разбира, че гръцките букви показват после­до­ва­тел­ността на стъпките от бяг­с­твото и успява да пресрещне Майкъл на послед­ната от тях!

Странно, но елементи от бази­ли­ката в Палматис също са придру­жени от малки гръцки букви!

И в Палматис, както по тялото на Майкъл, гръцките букви показват после­до­ва­тел­ност и съот­вет­с­твие. Една и съща буква се открива по точно опре­де­лена база, колона, и капител, които трябва да се сглобят заедно. Очевидно става дума за антична монтажна схема. Тези елементи не са били изра­бо­тени на място, а са поръчани и доста­вени от някое каме­но­дел­ско ателие, което се е погри­жило да направи упътване, за да няма грешки при сгло­бя­ва­нето. Все едно сте си взели базилика от ИКЕА.

Гръцките букви, издъл­бани по еле­мен­тите на бази­ли­ката в Палматис са осем, съот­ветни на осемте реда колони:

Алфа_Α,α=1   Бета_Β,β=2   Гама_Γ,γ=3   Делта_Δ,δ=4   Епсилон_Ε,ε=5
Сигма_Σ,ς=6   Зета_Ζ,ζ=7   Ета_Η,η=8

Вижда се буквата Епсилон Ε,ε=5

Вижда се буквата Ета Η,η=8

Несебър и неговите паметници

Харесвам тази книга, заради нейната простота. Харесвам евтината хартия, офсе­то­вата корица, и под­вър­зи­ята с телбод.

Статията „Ако Несебър беше Помпей“ е вдъх­но­вена от книгата – пъте­во­ди­тел на Иван Гълъбов „Несебър и неговите памет­ници“, отпе­ча­тана в 1961г. от изда­тел­с­тво “Наука и Изкуство”.

В по-малко от сто страници авторът пред­ставя кратки бележки за най-главните моменти от исто­ри­ята на града и запоз­нава читателя с най-забе­ле­жи­тел­ните стари памет­ници.

В по-малко от сто страници авторът всъщност пленява читателя със своя разказ. Неговата цел само формално е да упъти посе­ти­теля из стария град на Несебър. В дейс­т­ви­тел­ност той кара читателя просто да празнува Несебър. Тонът е спокоен, раз­каз­ва­те­лен, и бавен. От всяко изре­че­ние се долавя при­вър­за­ността на автора към ста­рин­ния град. Книгата не просто разказва за това място, а тя самата е място на което да бъдеш. Ето няколко цитата:

Корица на "Несебър и неговите паметници" от Иван Гълъбов

Отдето да се зададе човек, Несебър се изправя като видение, като спек­та­къл, който една кос­ми­ческа режисура вни­ма­телно е под­гот­вила, за да очарова и плени сърцето .… Корабите от Бургас идват в Несебър обик­но­вено късно следобед. Тогава, след завоя край помо­рийс­кия фар, градът се появява потънал в топла омара. Провла­кът, който свързва полу­ос­т­рова с високите брегове на материка, се губи в стих­ва­щите сле­до­бедни вълни и Несебър се про­ек­тира на фона на Емон­с­ката планина, самотно изплувал над морската шир. Заляз­ва­щото слънце разлива своето злато по сградите, които със всяка изминала миля растат, но остават в дале­чи­ната все така самотни и безлюдни и едва съвсем отблизо ома­гьо­са­ният мираж се оживява от нася­да­лите рибари по ръба на град­с­ката стена, по стъл­би­щето, което води от приста­ни­щето нагоре, към град, от посре­ща­чите, които шумят по кея.

(стр. 5 и 6)

Създала се е една модерна легенда, според която несе­бър­с­ките църкви са били градени със сред­с­твата на сред­но­ве­ковни поли­ти­чески зато­че­ници. Доста­тъчно е обаче да се вземе предвид фактът, че въобще като гранична крепост, която често е сменяла гос­по­да­рите си, Несебър не би могъл да бъде изпол­з­ван за изо­ли­ране на поли­ти­чески лица, неудобни, от една страна за Цариград, а, от друга—за Плиска, Преслав и Търново, тъй като изпра­ща­нето им на това място би значело да се улесни техния контакт с вра­го­вете, за да се разбере, че тази легенда е без осно­ва­ние.

(стр. 82)

Малките парцели с неп­ра­вилна форма, при­тис­нати между съсед­ните сгради, са поста­вяли на изпи­та­ние умението на стро­и­те­лите. Трябва да се признае, че те с голяма наход­чи­вост са се справяли с тези труд­ности, при­ла­гайки често едно крайно ори­ги­нално решение—докато зидовете на долния етаж обик­но­вено следват неп­ра­вил­ните очер­та­ния на парцела, горният етаж е раз­ре­ша­ван в пра­во­ъ­гълни плос­кости. Това несъ­от­вет­с­твие в пановете на двата етажа обаче, вместо да доведе до неп­ре­о­до­лими мъчнотии, се изпол­зува от стро­и­те­лите с голямо умение при офор­мя­нето на фасадите на сградите—тъй харак­тер­ните коси, еркерни изли­за­ния на части от горния етаж създава грижливо пресмет­ната рит­мич­ност, още по-силно под­чер­тана от играта на свет­ли­ната и на сянката по тях.

(стр. 97)

Гробницата на Хонорий

Древните жители на Сердика едва ли са пред­по­ла­гали, запе­чат­вайки гроб­ни­цата на Хонорий, че след повече от 15 века тя ще бъде отново отворена и стотици посе­ти­тели от цял свят ще се спускат по вита стълба, за да надничат вътре. 

Дейс­т­ви­телно, стотици посе­ти­тели всяка години раз­гле­дат гроб № 2, известен като „Гроб­ни­цата на Хонорий“. Най-забе­ле­жи­тел­ната черта на тази гробница е скрита в нейното име. Всъщност днес ние знаем на кого точно при­над­лежи, защото е над­пи­сана. Това се случва много рядко (обик­но­вено никога). Над входа на гроб­ни­цата можем да прочетем надпис, изри­су­ван вероятно в най-послед­ния момент, защото худож­ни­кът е започнал да пише буквите без да си е раз­чер­тал пред­ва­ри­телно полето, а после то се е оказало малко и не са се събрали всички букви, но все пак се разбира кой лежи тук: 

В оранжево са означени изпи­са­ните букви;
Превод: † ХОНОРИЙ СЛУГА БОЖИ  *  Слава на ОТЦА  *  и СИНА  *  и СВЕТИЯ ДУХ

Но кой е този Хонорий? За съжа­ле­ние, освен неговото име, нищо повече не можем да кажем. Разбира се, бихме могли да пред­по­ла­гаме много неща по косвени „улики“: 

БРОНЗОВА МОНЕТА
(Улика А)

В гроб­ни­цата е намерена бронзова монета с лика на импе­ра­тор Юстин І, за когото е известно, че започва своето управ­ле­ние от 518г. При това поло­же­ние е правилно да пред­по­ло­жим, че Хонорий е живял в края на V и началото на VІ век. Една инте­ресна епоха, когато Сердика е бил оживен град по пътя между Рим и Кон­с­тан­ти­но­пол. 

ГРОБНИЦАТА НА ХОНОРИЙ Е ОТ НАЙ-СКЪПИТЕ ГРОБНИЦИ
(Улика Б)

Тя е срав­ни­телно голяма (2.00x2.50x1.70m) иззидана е от тухли с оформен полу­ци­лин­д­ри­чен свод, отвън измазана с хоросан, а от вътре изписана. Също така, тя е инди­ви­ду­ална, а не семейна, за разлика от повечето гробници наоколо. Може би ще забе­ле­жим, че около нея има и обо­со­бено свободно прост­ран­с­тво, което е нети­пично за зоната около бази­ли­ката, която по правило е плътно „заст­ро­ена“ с гробници. Очевидно Хонорий е бил публична личност от антич­ното общество, на която е отдадена нео­би­чайно голяма почит. Твърде вероятно е година след година, древните жители на Сердика да са се събирали на това „площадно прост­ран­с­тво“ около гроб­ни­цата, за да си спомнят за Хонорий.  

ИЗПИСАН КРЪСТ ПРЕД ИМЕТО НА ХОНОРИЙ
(Улика В)

В гроб­ни­цата са изри­су­вани латински кръстове в пурпурно червено, около които се увиват зелени палми, бръшлян, и върби. Тази семпла и пес­те­лива украса, изразява нед­вус­мис­лено вярата в Изкуп­ле­ни­ето на Христос от смъртта, Въз­кре­се­ни­ето, и Вечният Живот. Но само фактът, че пред името на Хонорий е поставен малък кръст, е доста­тъ­чен да пред­по­ло­жим, че той е бил виден пред­ста­ви­тел не просто на града, но и на хрис­ти­ян­с­ката община. Дали не е бил щедър дарител или пък е бил въз­диг­нат в църковен сан? 

Гръцки и Латински език
(Улика Г)

Ако раз­гле­даме повторно надписа, ще уста­но­вим, че първата част е на гръцки, а втората част е на Латински език. Упот­ре­бата на двата основни езика в импе­ри­ята придава една кос­мо­по­литна осанка на този Хонорий. Като имаме предвид главната роля, която е играела Сердика в поли­ти­чес­кия живот на късната римска империя, рав­но­от­да­ле­чена от двата центъра Рим и Кон­с­тан­ти­но­пол, една такава ярка личност като Хонорий, може би е раз­прос­ти­рала вли­я­ни­ето си далеч отвъд кре­пос­т­ните стени на тази град. Не случайно битува твър­де­ни­ето (по мно­гоб­ройни сайтове), че Хонорий е бил епископ и е участвал в прочутия Сер­ди­кийс­кия събор от 354г.; или че редица импе­ра­тори са отсядали в Сердика, за де се съветват с него.

***

В наши дни, Хонорий играе главна роля в разказа за антична Сердика. Откакто е проучена неговата гробница (2002г.) градът посте­пенно го заобича и софиянци го почитат като незнаен герой от едно забра­вено минало.